Бяла, Русенско - историческа разходка из забележителностите

Град Бяла е второто по-големина населено място в област Русе и е град с гостоприемни жители и богата история.

Пред фонтана и Народно читалище "Трудолюбие" в центъра на Бяла

Различни археологически изследвания "говорят" за съществуването на римска крепост около бреговете на река Янтра през IV – V век, която служила за охрана на пътя, а в покрайнините на града са намерени и тракийски надгробни могили.

Името на Бяла идва от белия цвят на близките скали. Първоначално хората, заселени в района на трите хълма, наричали селището „Бяла земя“. По-късно за краткост казвали само "Бяла". 

Преди Средновековието югоизточно от града, на около 7 km в Беленската гора, е имало селище Пуста Бяла, наречено така по-късно след като опустява заради чумна епидемия. Оцелелите хора се заселват в същото направление на 1 – 2 km от сегашния град, където основават селището Нова Бяла (Ени Беле). 

През града преминава река Янтра, а на нея през 1865-1867 г. е построен и прочутият Беленски мост на Колю Фичето. Мостът е една от забележителностите на града. Смята се за постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство. Работата по него започва през 1865 г. и завършва през 1867 г.

Феликс Каниц (австрийско-унгарски учен и художник) описва града през 1871 г. като средище на разнообразни занаяти – абаджийство, мутафчийство, кожухарство и др., с чаршия и много дюкяни. За моста на Колю Фичето той пише: „И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлична постройка на Балканския полуостров извън Цариград.“

Празникът на град Бяла е 6-ти май, а Св. Георги е закрилник на града, затова не е чудно, че църквата в центъра на града е кръстена именно на него. Традиционно на този ден всяка година се провеждат множество културни събития, а в центъра на Бяла се организира панаир с люлки и въртележки. Това е времето на т.нар. сбор, когато семейства и приятели се събират и отбелязват празника с богата трапеза с агнешко.

И тази година бяхме там на сбор и успяхме да посетим най-новата забележителност в кв. Гара Бяла, на 7 км от града - "Арт център - Бяла". Комплексът се състои от уютно заведение за хранене с вкусни пици и ароматно кафе, чудно кино "Баронеса" (кръстено на Баронеса Юлия Вревска, за която ще стане дума по-късно), и най-интересното и забележително от всичко - галерията със своята зала "Восъчни фигури".

В нея са представени изкусно изработените фигури на личности, важни не само за историята на града, но и за България. Ето кои:

Петко Рачов Славейков (1827-1895) - на влизане в галерията фигурата на седналия Славейков е първата, която човек вижда. Както вероятно знаете, Петко Славейков е поет, виден общественик, развива широка културно-просветна дейност. Издава възрожденски вестници, а до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки, които издава в сборник. За няколко месеца от края на 1845 до началото на 1846 е учител в Бяла. Макар да преподава само на 15-20 деца и за толкова кратък период, това не попречило на беленчани да запазят прекрасни спомени  за дядо Славейков, а по-късно, след като се построява новото училище, да го кръстят на него.

Восъчна фигура на Петко Р. Славейков

Княз Александър Батенберг е втората личност с восъчна фигура в галерията. Принц Александър Йозеф фон Батенберг е офицер в Австро-унгарската армия, както и в състава на 9-ти конен полк от Предния отряд, предвождан от ген. Гурко в Руско-турската (Освободителна) война. Участва в някои от най-решителните сражения, за което получава орден "Георгиевски кръст" IV-та степен. Пристига в Бяла, заедно с ген. Гурко, за да участва в един от военните съвети на 02.08.1877 г. и тук получава ордена. Заедно с руския император посещават болниците в региона. На 17.04.1879 г. е утвърден за княз на България. Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 06.09.1885 г. го превръща в ключова фигура.

Фигурата на Княз Александър Батенберг

Вече споменах за моста на Колю Фичето, затова е ясно, че и Колю Фичето има своя фигура в галерията и тя е на централно място. Знае се, че преди да изработи моста, майстор Колю Фичето се заел да направи макет от восък, за да изчисли сумата, необходима за построяването на моста. Това е единственият строителен обект, на който майсторът е правил макет. Точно до подобен макет на своя мост стои сега и восъчната фигура на прочутия майстор. В отговор на офертата на френските инженери за цена на строежа 2 милиона гроша, самоукият български майстор заявява: „Ако, Паша ефенди, не сторя моста до Бяла за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата!“. Залагайки честта и живота си, той спазва обещанието си и построява моста от дялан камък от варовик и хоросан за 2 години с труда и активното участие на местното население. На всеки един от устоите (13) има същества от гръцката митология - грифон, нимфа, лебед, лъв. Смята се, че сложеният от него лъв е нарочно там и символизира желанието му да види отечеството си свободно. Това не убегнало и на Мидхат паша (поръчителят на моста и валия на Дунавския вилает), който му казал, че "само заради този лъв бих ти отсякъл ръцете".

Фигурата на Колю Фичето до макета на моста

Восъчен макет на Беленския мост

До фигурата на Колю Фичето е тази на апостола Панайот Волов.

Данчо и аз пред фигурите на Колю Фичето и Панайот Волов

След неуспешния завършек на Априлското въстание, през Бяла, на път за Румъния, минават апостолите Панайот Волов, Георги Икономов и въстаникът Стоян Ангелов. Беленчанин ги приютява в своята колиба. Тъй като човекът живеел сам, направило впчатление на турците, че при него вечерта има хора. Затова турците се усъмнили, че укрива някого и потеря нападнала къщата. В престрелката, Волов е ранен. И тримата се опитват да избягат от потерята и скачат в придошлата река Янтра, но не успяват да я преплуват и се удавят в нея на 23 май 1876 г. Волов е бил само на 26 г. На това място, в близост до моста на Колю Фичето, през 1901 г. е сложен възспоменателен кръст, а по-късно, през 1960 г., е издигнат и паметник с бюста на Панайот Волов.

Панайот Волов

Восъчна фигура на Баронеса Юлия Вревска

Баронеса Юлия Вревска също има своя восъчна фигура. Тя била придворна дама на Мария Александровна - съпругата на руския император Александър II. Медицинска сестра доброволка в Действащата руска армия на Балканския полуостров по време на Руско-турската война (1877-1878). Със собствени средства от продаден имот създала медико-санитарен отряд от 22-ма лекари и сестри, с които работи първоначално във военно-полева болница в румънския град Яш. През октомври 1877 г. пристига в 48-а военновременна болница в Бяла. Обстановката е изключително напрегната - 5 медицински сестри се грижат за повече от 400 болни и ранени войници... Отдадена изцяло на благородната си мисия, изправена всеки ден срещу ужасите на войната, тя не се щади. Не след дълго, обаче, заболява от петнист тиф и умира на 05.02.1878 в Бяла. За нея Виктор Юго пише: „Розата на Русия - откъсната на българска земя.", а руският автор Тургенев я описва така: "Нежно, тихо сърце... И такава сила, такава жажда за жертва! Да помага на нуждаещия се от помощ.. тя не познаваше друго щастие... не познаваше - и не изживя!"

Последната фигура в галерията е на руския император Александър II, заслужил званието си Освободител два пъти - за свободата на над 30 милиона руски крепостни селяни и за свободата на България, Сърбия, Черна гора, Херцеговина и Румъния. На 24.04.1877 г. в Кишинев с негов манифест, Русия обявява война на Османската империя. Александър II и Руската главна квартира се настаняват и престояват в Бяла от 20.07 до 13.08.1877 г. Той живял в тогавашната къща на Мехмед Бей - османският градоначалник. В днешно време в тази къща е историческия музей на Бяла - музей за Руско-турската (Освободителна) война. 

Восъчната фигура на Император Александър II пред снимка на хорото в Бяла

Руският Император Александър II

Императорът в Бяла присъства и на първата църковна служба в новоосвободените български земи. Дълго време из страната се разказва за хорото, което беленчани организират в чест на Император Александър II. Иван Вазов пише стихотворението "Царят в Бяла" точно по този повод. 

За спомен преди заминаването си, Император Александър II подарява на църквата 6 камбани с различна големина, 4 от които и до днес бият под купола на храм "Св. Георги" в центъра на града.

В зала на галерията на 1-вия етаж се насладихме и на богатата колекция от традиционни български носии на семейство Нелка и Велико Тодорови (наши роднини, между другото :) )

Ето малко снимки и на тях:

Беленска и Русенска носии пред снимка на храм "Св. Георги"

Мъжка автентична носия от Бяла

Беленска носия

Видинска носия

Врачанска носия

Видинска носия

Търновска носия

Ловешка носия

Мъжка носия - ансамблова

В същата зала можете да видите и копие на Боровското сребърно съкровище, намерено край град Борово (в близост до Бяла) през 1974 г. Състои се от 5 сребърни съда с позлата – 3 ритона, каничка ритон и разлата купа. Върху съдовете са открити надписи, свързани с тракийския одриски цар Котис I (383 – 359 г. пр.н.е.) Съкровището принадлежи към т.нар. „одриски царски подаръци“, дар е от Котис І на анонимен гетски владетел. Предметите са украсени с образи на животни и митологични сцени и имат изключителната стойност за изследването на тракийската вяра и обредност. Оригиналът на сребърното съкровище се намира в Националния исторически музей в София.

Боровското сребърно съкровище

А в следващото клипче ще видите и кадри от Бяла (църкавата "Св. Георги", центъра, Градската часовникова кула, Беленският мост на Колю Фичето), заснети с дрон от Данчо.

Надявам се, че тази виртуална (историческа) разходка из Бяла, Русенско ви допадна! Напишете в коментар, какво ви беше най-интересно.

Източници:

artcenterbyala.bg

bg.wikipedia.org

bulgariatravel.org