Има толкова много места по света, които искам да посетя, че животът няма да ми стигне, за да го направя. Така е и с книгите, филмите, професиите. Не можеш да станеш най-добрият лекар, адвокат, сърфист, космонавт и да си близо до децата си едновременно. Затова човек трябва непрекъснато да избира и да внимава какво жертва и от какво се отказва. Доста често си казвам, че нарочно няма да посетя всички забележителности на дадено място, за да си оставя нещо и за следващия път, но дали ще има следващ път?! Само Бог знае.
Е, историята с катедралата в Кьолн е по-различна, защото някак знаех, че ще отида втори път. И не защото си го поставих за цел. Просто знаех, че все някога "наречи го Бог, наречи го енергия" (както казва един герой от любим мой сериал) ще ме прати пак там.
 |
| Пред катедралата в Кьолн за първи път, 2009 г. |
Първият път, когато посетих Кьолн беше през 2009-та година. Спечелих стипендия на Германската служба за академичен обмен (DAAD), при която от тази служба ти покриват разноските за месец, за да живееш в някой немски град и да учиш техния език, в техния университет. Когато подаваш документите при кандидатстването, избираш няколко града и в единия от тях те приемат евентуално. Не помня кои градове бях посочила, знам само, че бяха в Северна Германия, защото там говорят по-правилния, книжовен немски и ми се искаше да "черпя от извора". Посочих Бремен заради приказката за Бременските музиканти, не знаех нищо друго за града. :-) За него ще разказвам друг път, в друга публикация. Въпросът е, че този месец в Бремен (Германия) беше един от най-хубавите от студентските ми години, заради безгрижието, което имах. Живеех в страхотна къща, разполагах с достатъчно пари, за да мога да си позволя да харча за каквото си реша. (А "каквото си реша" бяха главно пътувания). Не ми се налагаше да работя, както е било в останалата част от студентските ми години. Срещнах страхотни хора от цял свят със сходни интереси. Учех това, което ми се отдава и обичам най-много - чужди езици (в случая немски и то на място, в страната). Вечер се забавлявахме по клубове или се събирахме и готвехме. А през уикендите пътувахме. Колкото се може повечеи до по-далеч. Така успях да посетя Хамбург, Кьолн и доста други малки градчета, които бяха на път от Бремен до крайната дестинация за уикенда. Беше чудесно!
Как избрахме точно Кьолн? Помня, че тогава имаше билети за уикенда, които бяха за група от 5 души, а ние бяхме няколко групички. Някой решил, че иска да отиде в Кьолн и след него още десетина-петнадесет души ентусиасти. Та и аз там, щом приятелите ще ходят. Разстоянието от Бремен до Кьолн е около 300 км. Пътува се с регионални линии (пътнически влакове) с доста прикачвания, но, като разделиш на 5 цената на билета, не беше скъпо.
 |
| Катедралата в Кьолн е известна с витражите си |
(То и сега ги има тези билети - наричат се Wochenende Ticket. Важат в рамките на единия от двата дни - събота или неделя. Можете да избирате колко души ще пътуват с вас, като естествено 5 е максимума и е най-изгодно за петима. Също можете да избирате и дали ще пътувате в различни области на страната или само в една от тях.)
Заради смените на влаковете слизахме в малките градчета и разглеждахме и тях. Бяхме планирали да се приберем вечерта и да не нощуваме другаде и затова тръгвахме доста рано сутринта и се прибираме късно вечер, обогатени с емоции от видяното през деня. И тъй като да отидеш до Кьолн от Бремен е все едно да идеш от Варна за София (няма значение, че влаковете в Германия не могат да се сравняват с нашите), за Кьолн ни беше останало доста малко време за разходки. Голям късмет за нас беше, че прочутата Кьолнска катедрала се намира точно пред централна гара и поне нея успяхме да видим. Беше великолепна! Бях я виждала на снимки, по филми, но гледката, която се изписва пред теб на излизане от гарата е възхитителна! Катедралата е огромна. После научих, че тя всъщност е втората по-височина в Германия и една от най-големите катедрали в света. В нея се съхраняват мощите на тримата влъхви. Строена е цели 6 века (с прекъсвания) от 1248 до 1880.
Цветът ѝ е отличителен. Човек би си казал, че е просто мръсна, но всъщност материалът, от който е направена, в заимодействие с киселинен дъжд, реагира и превръща цвета на катедралата в тъмно сива.
Направихме много снимки, влязохме вътре. Насладихме се на красивите витражи, с които тя е прочута. Запалих свещичка. Помня, че ми направи впечатление, че свещичките са от онези кръглите, които ние българите слагаме като ароматни. Другото, което ми направи впечатление беше, че никой не продава свещи. Те са оставени в близост до мястото, където се палят, а до тях има кутии, в които всеки решава каква сума да пусне за свещите, които ще вземе. След като разгледаме отвътре, разбрахме, че може да се качим до върха по стъпала в камбанарията. Купихме билет за 3 евро и тръгнахме. Стъпалата са доста тесни, много хора искат да се качат до горе, а други пък вече слизат. Налага се да изчакваш на места. Стоиш притиснат в ъгъла и чакаш вървулицата от хора да мине покрай теб. После пък идва твоят ред и те чакат теб. Катедралата има 11 камбани, 4 от които са още от Средновековието. Сред тях е и най-голямата люлееща се камбана в света. Наречена на Св. Петър е и тежи 24 тона. До върха на камбанарията има няколко нива, в които човек може да се отклони. Те са по-широки пространства с прозорчета, от които може да се види града.
 |
| До върха са само 533 стъпала или 30 мин отиване и връщане |
Но разбира се целта е да стигнеш до горе и да видиш града от най-високото. Всички стъпала са общо 533 - нищо работа за една шуменка, като си имаме в града паметник с 1300 стъпала до него. Но за една от приятелките, с които бях, се оказаха проблем. Измори се страшно много, едва си поемаше дъх и реши, че няма да се качи до горе. Колкото и да ми се искаше да видя града от върха, някак не ми се нравеше да я оставя на поредното ниво, където се спряхме. Не, че щеше да се загуби. Не, че ще я "открадне" някой. Но някак не ми се струваше правилно аз да се кефя на гледката горе, а моята приятелка - не. А и фактът, че в този момент хората, с които бях там бяха най-близките ми хора (всички останали са на хиляди километри), и като се кача на върха няма да има с кого да споделя гледката - ами, не е забавно! И реших да остана с нея. Тя не разбираше защо го правя, но благодари. Това нямаше значение за мен. Направих това, което сметнах за редно. В мен един глас каза "И ще дойдеш до тук и няма да се качиш до горе?". Който ме познава знае, че не се отказвам, че мразя незавършена работа. Но тогава си казах съвсем спокойно: "Какво толкова?! Ще дойда друг път!"
 |
| Ето ме отново през 2013-та г. |
 |
| Катедралата в Кьолн през 2013-та |
 |
| На върха с колегите ми от Rentrop&Straton |
 | |
|
Коментари
Публикуване на коментар