Британският музей - задължителна спирка при екскурзия до Лондон

Едно пътуване до Лондон не е завършено, ако не посетите поне един от неговите многобройни музеи и галерии, достъпни до повече хора и заради факта, че са с безплатен вход. Безспорно най-добрият избор е Британският музей (British Museum) - най-популярната атракция в Обединеното Кралство.

Пред British Museum

Около 8 милиона предмета представят и съхраняват човешката история, култура и изкуство за период от почти 2 милиона години.

Музеят се намира в кв. Блумсбъри (Bloomsbury) в London. За пръв път отваря врати през 1753 г., а първите експонати са част от колекциите на Сър Ханс Слоън (Hans Sloane), учен и физик. Сър Ханс Слоун имал огромна колекция от предмети от природонаучната история и те били част от колекцията на Британския музей за над 100 години. През 80-те години на 19-ти век неговата колекция е преместена в Южен Кенсингтън. Това дава началото на Лондонския природонаучен музей (London’s Natural History Museum).

Основната колекция съдържала и огромен брой книги и ръкописи. С течение на времето тя се разраснала до толкова, че през 1973 г. обособили като отделна институция и Британската библиотека. Читалнята на Британския музей (The Reading Room) е била домакин на няколко известни личности през годините като Оскар Уайлд, Карл Маркс, Ленин (под името Джейкъб Рихтер), Сър Артър Конан Дойл, Брам Стокър, Вирджиния Улф. Днес Британската библиотека се намира на Euston Road. Най-ценната българска книга, която се съхранява там е Четириевангелието на Иван Александър - илюстрован ръкопис на среднобългарски език, преписан през 1355 – 1356 г. по искане на цар Иван Александър. Книгата съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите евангелия - на Йоан, Матей, Марк и Лука. Украсена с 366 многоцветни миниатюри, тя е един от най-разкошните български писмени паметници. И тъй като докато бяхме в Лондон не успяхме да посетим Британската библиотека и да видим оригинала там, закупихме фототипно издание, защото ние българите сме тези, които трябва да пазим българското. Ето малко снимки от Четириевангелието:

Четириевангелието на цар Иван Александър

Фототипно издание на Лондонското четириевангелие

Фасадата, както и четирите основни крила на Британския музей са проектирани през 19-ти век от архитект Сър Робърт Смирк. Фасадата е направена по модела на храмовете на Атина в Приен, Мала Азия. Състои се от 44 колони, всяка от които висока по 14 метра, и фронтон (триъгълна плоча над колоните на главния вход на музея) със статуи, символизиращи прогреса на човешката цивилизация в 8 етапа.

Пред колоните и фронтона на Британския музей

Ако погледнете най- в ляво ще видите сътворението на човека - на фронтона  той се появява от камък като неуко същество. Той се среща със следващия герой, Ангелът на просвещението, който държи лампата на знанието. От лампата човекът придобива основни умения като това да обработва земя и да опитомява диви животни. Следващата стъпка в прогреса на цивилизацията е това човекът да разшири своите познания за света. Осемте фигури представят областите, в които той трябва да се учи. От ляво на дясно те са: архитектура и скулптура, изобразително изкуство и наука, геометрия и драма, музика и поезия. Последната фигура в дясно представя образования човек. Имайки познанията и разширявайки кръгозора си, човекът може вече да доминира над света около него.

Британският музей е една от първите сгради, която използва електрическо осветление. До късния 19-ти век музеят се осветявал от естествена дневна светлина. Свещи, газови или маслени лампи не били използвани, заради опасения от пожари и така музеят често бил принуждаван да затвори рано, заради слабата светлина през зимата или по време на лондонска мъгла.

През 1879 г. прекарали експериментална електрическа светлина, която осигурила осветление в предверието и читалнята. Въпреки че тази система не била много надеждна, все пак позволила на читалнята да остане отворена до 19 ч. през зимата. В рамките на 10 години системата била подобрена и постепенно осветили повечето обществени помещения.

Фрагменти с древноегипетски йероглифи

Друг интересен факт е, че колекцията на музея била частично евакуирана по време на Втората световна война. Планирането на евакуацията на съкровищата на Британския музей започнало още през 1933 – изненадващо ранна дата, въпреки че много хора осъзнавали опасностите, които предстоят. През 1938, Британският музей и Националната библиотека на Уелс започват изграждането на бомбоустойчив тунел в Абъристуит и на 23 август 1939 се започва преместването.  По-тежките скулптури, които не можело да бъдат преместени до там били съхранявани в тунел на метрото Алдуич (Aldwych Tube tunnel). За съжаление не всичко било преместено и през септември 1940 и май 1941 музеят е поразен няколко пъти от пожари след въздушни нападения. Така били загубени 250 000 книги, а водата на пожарникарите съсипала тези, които не били засегнати от пламъците.

Днес колекцията на музея съдържа над 8 милиона световни артефакта от човешката история, изкуство и култура, а само 1% (или 80 000) от тези обекти са изложени постоянно в специално създадени за това 194 помещения на площ от 92 000 кв. м. С течение на времето броят на посетителите е нараснал от около 5 000 на година през 18-ти век до почти 7 милиона в днешно време, което го прави втория най-посещаван музей на изкуството в света след Лувъра.

Музеят има няколко отдела:

Ранна история и Европа

Египет и Судан

Близък изток

Гръцки и римски антики

Монети и медали

Африка, Океания и Америка

Гравюри и картини

Експонатите, които непременно да видите са:

Розетският камък - гранитна плоча, тежаща близо 760 кг. Френски войници я откриват в гр. Розета, Египет през 1799 г. Датиращ от 196 г. пр.Хр. върху розетския камък е гравиран текст на 3 езика - древноегипетски йероглифи, демотично писмо и на старогръцки.  През 1822 г. Жан-Франсоа Шамполион прави превод на египетските йероглифи за първи път. Благодарение на Розетския камък става възможно тълкуването на много други ранни писмени източници на древната египетска цивилизация.

Снимка с Розетския камък в Британския музей

Най-популярните галерии в Британския музеи са посветени на Древен Египет. Музеят има колекция от над 140 мумии и саркофази, от които са изложени само малка част, заради ограничение в пространството и специфични условия на съхранение.

Няколко саркофага от Древен Египет

Най-посещаван музеят е бил през 1972 г., когато се провела изложба, посветена на Тутанкамон - 1.6 милиона души посетили музея, за да видят съкровищата на най-известния египетски владетел. По случай 50-тата годишнина от откриването на гробницата на Тутанкамон, общо 50 предмета били изложени в съкровищницата на Тутанкамон - по едно за всяка година от откритието на гробницата. Най-известният предмет е златна маска на смъртта. В музея мумиите са разположени в Rooms 62-63, Upper Floor.

Мраморите на Елгин, по-известни като Партеноновите мрамори, са поредица древногръцки 75 метрови фризове, показващи битките между лапити и кентаври, и статуи. Те били част от храма Партенон - храм на повече от 2500 години, посветен на древногръцката богиня Атина. След нашествията на османските турци около 1460 г. зданието е превърнато в джамия. През 1687 г., когато венецианският военачалник Морозини обсажда Атина, турците използват Партенона като оръжеен склад, което довежда до гибелни последствия за сградата: горящ снаряд влита вътре, предизвиква взрив и разрушава цялата му средна част. След тези събития не е правен никакъв ремонт, а местните жители започват да използват каменните блокове като строителен материал. Назначеният през 1799 г. за посланик на Великобритания в Османската империя лорд Т. Елджин получава разрешение от султана да транспортира и изнесе извън империята скулптурите на храма. От 1802 до 1812 г. огромна част от скулптурното наследство на Партенона е пренесено във Великобритания и поставено на съхранение в Британския музей (някои части са попаднали в Лувъра и в Копенхаген, а други са останали в Атина). В музея се намират в Room 18 Ground Floor.

Аз и брат ми пред Партеноновите мрамори

Реплика на традиционна чаена къща можете да откриете в японските галерии. Периодично в музея се провежда демонстрация на традиционна чаена церемония, която можете да посетите безплатно.

В основната зала (Great Hall) пък може да видите Римска конна статуя от 1-ви век,  статуя Моаи от Великденските острови, 12 метров тотемен стълб и др.

Снимка в основната зала на Британския музей

Enlightenment Gallery е друга зала, която не трябва да пропускате. Намира се в Room 1, Ground Floor и съхранява книги от колекциите на Крал Джордж III и основоположника на Британския музей Сър Ханс Слоън.

Фризове и статуи от мавзолея на Халикарнас - Построен през 350 г.пр. Хр. това е едно от 7-те чудеса на античния свят, построено от крал Мавзол - краля на Кария (днешен Бодрум, Турция). ОТ името на този крал идва и думата "мавзолей" - гробница с балсамирано тяло в нея. Преди да бъде разрушен заради няколко земетресения, храмът бил висок 40 метра и бил отрупан със скулптури и статуи. Част от тези статуи са и лъвовете на входа на Британския музей. Намира се в зала 21 на Приземния етаж. (Room 21 Ground Floor).

Статуя на Мислителя на Роден

Всеки, който проявява интерес към музея, може да го разгледа и онлайн, тъй като голяма част от него е заснета от Google Street View. В онлайн колекцията на Google има информация и снимки относно 2 милиона предмета, които са в музея. 

Как да стигнете до Британския музей, ако сте в Лондон?

Музеят се намира на адрес: Great Russell Street, London WC1B 3DG

Най-близките спирки на метрото са: Tottenham Court Road | Holborn | Russell Square

Работно време и билети:

Всеки ден от 10:00 до 17:30, а в петък до 20:30 ч.

Посещението на музея е безплатно. Само при специални изложби е възможно да има входна такса.

Имайте предвид, че най-вероятно ще се редите на опашка, за да влезете в музея. Освен това има и проверки за сигурност преди влизане. Забранени са куфари с колелца и обемни багажи. Ако имате багаж можете да го оставите на съхранение на главните гари като Euston, King’s Cross and Charing Cross.

В музея има няколко места, където можете да хапнете сандвичи с кафе, но имайте предвид, че са скъпи. Разрешено е да носите и своя храна.

Музеят предлага и организирани обиколки, включително и ежедневните 30-40 минутни беседи за част от изложените експонати. Срещу 7 паунда е възможно да наемете и аудио гид - устройство, на което ще можете да слушате разяснения за всеки един от изложените предмети.

Британският музей редовно организира специални събития. Някои от тях са подходящи и за семейства с деца. Повече информация за събитията ще откриете сайта на Британския музей.

Източници:

britishmuseum.org

justfunfacts.com

untoldmorsels.com

wikipedia.org