8 най-разочароващи забележителности в Европа

Реших да създам една малко по-различна публикация. С нея не искам да кажа "Никога не ходете на тези места" - напротив! Хубаво е всеки човек да си изгради свои впечатления, вместо да се "води" по мнението на другите. Но все пак имайте си "едно на ум" и преценете дали, ако имате малко време в дадения град ще отидете точно по тези места или ще предпочетете да видите някоя друга не толкова популярна забележителност, която може би ще си струва повече.

1. Окото на Лондон (London Eye)

Най-високото "виенско" колело в Европа (135 м), от където можете да видите цял Лондон. Но определението "виенско колело" не е съвсем точно, заради очакването, което се създава. При виенското колело има тръпка, обикновено прави повече от една обиколка, движи се бързичко. Окото на Лондон е по-различно. Прави 1 единствена обиколка, която трае около 30 мин. и движението почти не се усеща.  А Лондон от високо можете да видите и от други места в града. Съвсем спокойно можете да спестите 15-25 паунда (зависи от офертата).

Снимка с мама от Окото на Лондон, 2018 г.

2. Манекен Пис (Manneken Pis или пикаещото момченце на Брюксел) - символът на белгийската столица!

Много туристи определят Брюксел като "най-скучният град за туристите", защото така или иначе няма много забележителности, които да видите (освен ако не сте фен на модерни офис сгради или сградите на Европейския съюз - Парламент, Комисия и т.н).

Статуята на пикаещото момченце в Брюксел

Не е известно кога и защо е създадена статуята, станала символ на Брюксел. Някои легенди разказват за гримбергенската война, когато люлката със сина на херцог Готфрид III Льовенски била окачена на дъбово дърво, за да може бъдещият монарх с вида си да въодушевява гражданите, а детето оттам пикаело върху вражеските во̀йни. Съюзниците на Готфрид спечелили битката и в чест на това посадили дъбово дърво. Легендата гласи, че затова улицата на Манекен Пис е наречена Rue du Chêne (в превод: Улицата на дъба) и разбира се в близост до дъба поставили статуята на пикаещото момченце. 

Според друго предание, Брюксел бил обграден от вражески войски, които се престорили, че се предават, но в действителност скрили барут в близост до града. Малко момче наречено Julien видяло пламъка и бързо се изпишкало отгоре му. Така спасило града от разрушителен пожар.

В действителност това е миниатюрна бронзова статуя на фонтан, която е толкова малка, че е твърде лесно да бъде пропусната. Но не се тревожете, най-вероятно няма да я пропуснете, тъй като около нея винаги има много хора, които желаят да се снимат с нея. Освен това на витрината на всеки магазин има стотици различни копия на пикаещото момченце, някои по-големи от оригиналната статуя. В определени дни самата статуя е облечена с различни костюми - коледни, традиционни, костюм като Елвис и т.н. По време на някои празници вместо да "пишка" вода, пускат струя вино или белгийска бира.

3. Мона Лиза (Mona Lisa)

Мона Лиза

Най-известното произведение на изкуството в света - картината на Леонардо да Винчи - Мона Лиза, наречена още Джокондата (La Gioconda, "Веселата жена"). По настоящем картината е собственост на френското правителство и се съхранява в прочутия Лувър, Париж.

Когато планирате пътуването си до Париж кои са 3-те задължителни места, които непременно ще посетите? Нека позная: Лувъра, Айфеловата кула, Катедрала Нотр Дам. Звучи немислимо да ги пропуснете, така е! Проблемът на Лувъра е, че съхранява над 35 000 предмета - от праисторическата ера до 19 век - и ще Ви отнеме буквално около месец, ако решите да отделите по минута на всеки експонат. Но Вие не сте отишли да видите останалите експонати - отишли сте заради прочутата Мона Лиза (и заради статуята на Венера Милоска, евентуално) - и точно там е разочарованието - чакате около половин-един час за да влезете в музея, плащате 20 евро за вход и достигате до огромна тълпа от хора, които, точно като Вас, са отишли в Лувъра заради Мона Лиза и се опитват да я снимат. А картината дори не е с размерите на цялата стена, както са много от останалите картините в Лувъра, а с размери 77 cm × 53 cm. Ето снимка на тълпата, опитваща да заснеме Мона Лиза:

Тълпата, която иска да снима Мона Лиза в Лувъра, Париж

4. Мостът на въздишките във Венеция (Ponte dei Sospiri)

"Най-романтичното място във Венеция"; "най-красивият мост, който сте виждали", "ако се целунат в гондола под моста влюбените ще останат завинаги заедно" - всичко това можете да го чуете като става дума за Моста на въздишките. Това е доста добър маркетинг, а в самата история на моста няма нищо романтично. Това е закрит мост (малко прилича на ковчег, но е бял), по който не можете да минете, (освен ако не решите да разгледате Двореца на доджите). Мостът свързва Двореца на доджите с новия затвор. Наречен е така, защото през прозорчетата на моста осъдените виждали за последен път Венеция и "въздъхвали", преди да бъдат затворени.

На Вас успех със снимките - и тук винаги "щъкат" много туристи!

Аз и Данчо пред Моста на въздишките, Венеция, 2016 г.

5. Гледката от върха на Базилика "Св. Петър", Ватикана (Basilica Papale di San Pietro in Vaticano)

Пак стигаме до гледка от високо, както при Окото на Лондон. Но тук е малко по-различно. Представете си следното: Ватикана, площад "Свети Петър", Базилика "Свети Петър" - какво си представяте? Аз си представям как Папата отваря прозорче, излиза на балкона на катедралата и започва да маха на хората, или да държи реч :) Е, като сме във Ватикана, защо да не се качим на върха на Базиликата и да не се почувстваме като папата. Защо да не видин "света през неговите очи"?

От върха на Базилика Свети Петър, Ватикана

Защото в крайна сметка се оказва доста по-различно от представите ми (ни). Първо, за да се качите до върха трябва да имате билет - чакате на опашка за него - а след това чакате и за да се качите. По принцип към върха има асансьор, за който също се чака (май е излишно да споменавам) и който стига само до част от "маршрута" към върха. След това продължавате по стълби, които са толкова тесни, че едва побирате единия си крак на тях; извити са и трудно се върви нагоре; държите се за въже (?!?), и не можете да спрете или да се откажете - защото пред Вас вече има стотици хора нагоре, но и зад Вас не са по-малко. Накрая, след половинчасово бавно изкачване нагоре, в задушното стълбище, където едва се процежда светлинка, а какво остава за въздух при толкова хора, стигате до върха, където Ви очакват... мрежи и решетки и стотина запъхтяни от изкачването туристи, с които едва се разминавате (не знам дали могат да се съберат стотина, мястото е наистина малко). Да, Ватикана е красив отгоре... Но втори път не се качвам там!

6. Катедрала "Свети Павел", Лондон (Saint Paul's Cathedral)

Катедралата "Свети Павел" в Лондон е трета по големина в света. Куполът на храма е повлиян от базиликата "Св. Петър" във Ватикана. С височина от 108 метра, катедралата Сейнт Пол заема място сред най-високите сгради в Лондон. Защо я слагам към разочароващите места?

Пред катедрала Св. Павел

Била съм в доста храмове из цяла Европа, но за първи път още преди да вляза в църквата, почувствах, че уважението към вярата и християнските ценности са потъпкани. Пред колко църкви сте виждали работещите хора (в костюми и официално облекло) да седнат със сандвич или салата в ръка, за да обядват? Имам предвид точно на стълбите пред самия вход... (честа практика из Европа е да се сяда на стълбите, на тротоара, на пътя - никой няма да Ви каже нищо, ок, но пред църквата с манджа в ръка ми идва в повече...)  А за колко храма се плаща вход от 18 паунда (над 35 лв), само за да разгледате църквата? За Базилика Св. Петър във Ватикана, за която споменах по-рано се плаща, но това е такса за гледката от върха. Самата базилика може да се разгледа и без да се качвате до върха - безплатно! Същото е с катедралата в Кьолн, в Берлин, всички катедрали в Италия. В катедрала Нотр Дам в Париж например се плаща за кулата и криптата, но също може да се влезе и безплатно. Не, че одобрявам и тези входни такси, но въпросът е, че има варианти. В Катедрала Св. Павел може да се влезе безплатно, ако имате London Explorer Pass (който се купува и най-евтиния е 59 паунда) или ако сте част от туристическа обиколка (за която също се плаща) и по време на служба (но трябва добре да проучите кога е това, а и по време на служба е странно да се разхождате и разглеждате храма). Така че в този случай - само се "насладихме" на гледката отвън.

7. Бран - Замъкът на Граф Дракула, Румъния (Castelul Bran)

На 30 км от Брашов, в село Бран се намира замъка, който се смята, че е бил на Граф Дракула - известен литературен герой на Брам Стокър. Смята се, че този Граф Дракула е всъщност Влад Дракула, наречен още Цепеш, владетел на Влашко през годините  1448, 1456 – 1462 и 1476. За него се знае, че бил изключително суров, налагал брутални наказания на нелоялни боляри, търговци, претенденти за трона. Прякорът му Влад „Набивачът на кол“ (Цепеш) идва от често използваното от него изключително жестоко наказание да набива хора на колове  - от гениталиите до устата - а промушеният оставал жив, за да се мъчи. През 1462 турската армия доближава влашката столица, румънският град Търговище, и вижда ужасяваща гледка - над 20 000 пленници набити на кол. Тактиката на терор и ужас дава резултат – турската армия се оттегля.

Замъкът Бран

И как след всичко, което знаете за т.нар. Граф Дракула да не очаквате да видите ужасяващи гледки в музея - вампирски зъби, колове, скелети, прилепи, кръстове, ковчези, чесън... :)

Една подробност - Влад Дракула не е живял в замъка в Бран, а само използвал тъмниците на двореца, по времето на османската обсада на Трансилвания. Днес самият замък е музей, в който можете да видите предмети на изкуството и мебели, събрани от румънската кралица Мария.

Разочароващо, нали? Нищо, сувенирите пред замъка са достатъчно правдоподобни да кажете, че сте били във вампирски замък.

Чаша с граф Дракула

8. Капалъ чарши, Истанбул (Kapalıçarşı)

Както вероятно повечето от Вас знаят, Капалъ чарши (на турски буквално се превежда Покритият пазар, а на английски Grand Bazaar) е един от най-старите и големи покрити пазари в света, обхващащ 60 покрити улици с над 4 000 магазина за всичко, каквото човек може да си представи - от платове, кожени изделия, дрехи, бельо, килими до козметика, сувенири, та дори и лакомства като локум, баклава, дюнери, подправки и т.н. Всички тези магазини обслужват средно 400 000 клиенти дневно. Тук е мястото да споменем, че големите размери на даден град или забележителност не винаги са в плюс за Вас. А и обстановката на Капалъ чарши далеч не е толкова приятна.

Изобилието се вижда на пазарите на Истанбул

Вместо това можете да посетите алтернативния на Капалъ чарши, т.нар. Египетски пазар. Екипетският пазар е наречен още "Пазар на подправките", защото там наистина може да се насладите на разнообразие от подправки, още от "едно време". Името му на турски е Mısır Çarşısı, което означава както "царевица", така и Египет, а по времето на Османската империя много от подправките са били внасяни именно от Египет. Този пазар е по-малък (само 88 зали!), но Ви дава чудесна представа за пазарите в Истанбул: пословичното желание на продавача да се пазари, както и типичните стоки, които бихте желали да си купите от Истанбул (подправки, чай, храни, дрехи, сувенири). Египетският пазар се намира в близост до т.нар. Нова джамия (Yeni Camii). На този пазар му липсва агресивността при продаване на другия, доста по-спокойно място е. И все пак не се настройвайте да си купите всичко, което сте решили от там, тъй като в по-закътани улички, които не са част от пазарите, е възможно да  намерите същите стоки и за по-евтино. Иначе си струва  да бъде посетен, за да усетите духа на пазарите в Турция, а в близост до Египетския пазар е мостът Галата, където има много приятни ресторантчета и от където можете да се насладите на красива гледка към Златния рог, Босфора и Истанбул.

Мостът Галата и гледката към Истанбул от него

Бас държа, че и Вие можете да посочите места, от които сте очаквали повече и сте останали разочаровани. Кои са те? Напишете ми в коментар по-долу. :)