Дали думите, изразите и поговорките, които използваме влияят върху поведението и културата ни? Наука, наречена "Лингвокултурология" изследва връзката между езика и културата на народа, който го ползва.
С помощта на приятели, представители на културите на Албания, Беларус, Йемен, Холандия, Индия, Индонезия, Италия, Испания, Македония, САЩ, Румъния и Тайван направих анализ на понятието "пътешествие" и потърсих кое е общото и кое различно между културите, на база тяхното възприемане на един и същ концепт и на различните имена, с които го назовават в своя език.
За това как една култура възприема дадено понятие можем да съдим по синонимите и значенията, които им предава, по народните мъдрости и поговорки, които дадения народ използва, както и от литературата и от песни, писани по темата.
За българския народ пътуването е времето, в което човекът е истински човек. Само тогава, когато си с някого на път, разбираш какъв е той всъщност. За това свидетелстват поговорките: „Човек на път се познава” и „Дорде не подругаруваш с някого на път, не можеш го позна какъв е”. Хората, които пътуват са упорити и нищо не може да ги спре да пътешестват – нито времето, нито дългото разстояние могат да бъдат пречка за един истински пътешественик. Това личи от поговорките: „Пътник, път не спира”, „Времето пътник не спира”, „Път срок няма”.
Интересно е обаче, че синоними на „пътешествие” са „пътуване, странстване, скитничество, туризъм”, но също и „одисея, патила, премеждия”. От думите можем да съдим, че нашата култура възприема концепта „пътешествие” като едно безцелно или безпричинно пътуване (заради значението на „скитничество”) или като време, в което на човек му се случват много неприятности (каквито са и значенията на синонимите „патила” и „премеждия”).
В литературата примери, от които можем да съдим за възприемането на концепта "пътешествие" са Вазовите пътеписи, както и произведенията на Алеко Константинов - "Бай Ганьо" и “До Чикаго и назад”. И докато Вазов осмисля пътуването в границите на родното пространство и има за цел да провокира и остойности формирането на национална идентичност, тези на Алеко въвеждат мотива за пътуването по типичен за Западноевропейската литература през епохата на Ренесанса план – като търсене на себе си и търсене на идентичност. В “До Чикаго и назад” пътуването се възприема като осмисляне на отношенията "човек – свят" с акценти върху сравняването между своето и чуждото. Този мотив не е чужд и в книгата “Бай Ганьо”. Пътуването е начин да докоснеш другата действителност, да разпознаеш и промениш себе си. В новата политическа обстановка, непосредствено след Освобождението, България търси своето място в света. Европейското вече не е негативно обусловено, а е пример на икономически и културен напредък. Пътуването в “Бай Ганьо” е начин за промяна на светогледната позиция, инструмент, чрез който комплексите на настоящето могат да бъдат заличени.
До преди десетина (и повече) години пътуването зад граница не беше практика за голяма част от българското население, а по-скоро благо, достъпно за малцина. В наши дни пътуването е част от жизнените стратегии на разнообразни групи хора - осъществяване на бизнес отношения, туризъм, научни конференции, обмяна на опит, търсене на временна работа. Много популярна е и екскурзията в чужбина с цел посещение на роднини, установили се там.
Общото за всички пътуващи по света българи е, че всички обичат родината си и, че мечтаят да се върнат. Това личи в текстовете на всички песни, писани за странстващи наши сънародници:
Друг народ, който споделя мисълта, че човек е добре да пътешества, но родния край е най-мил и странстващите не бива да забравят това, е македонският народ. Тяхната поговорка „Отивай на далеко, но винаги си мисли за дома” напълно доказва тази теза.
Македонците са народ, който иска да пътува и да използва тази възможност колкото може повече. За съжаление броят на бедните е повече от този на заможните хора, затова най-често македонците пътуват до места близки до дома, т.е. в собствената си страна. Но ако могат да избират къде да пътуват – извън или в страната - биха избрали да пътуват към чужбина. Когато говорят за пътешествие или пътуване, в Македония използват думите патување, пат, екскурзија, службено патување, патување низ времето, които на български са значат почти същото, с изключение на печалбарство, което в македонския е специална дума за пътуване заради финансови затруднения.
И в Беларус, както и в Македония, хората обичат да пътуват, но пътуват рядко. За тях пътуването се състои в това да отидат някъде през ваканцията, за да сменят обстановката. Малко хора пътуват, тъй като повечето от тях нямат необходимите средства да го направят. Беларус не е държава-членка на ЕС и затова е много трудно да се пътува в чужбина. Остава възможността за пътуване из страната, но за съжаление почти няма какво да се посети, защото повечето интересни туристически места са разрушени по време на Втората Световна война, а и почивните бази са зле поддържани.
В Беларус един от официалните езици е руският. И тъй като и българският и руският са славянски езици, съществуват и много сходства между думите в двата езика. Например: путешествие – „пътешествие”; поездка – „пътуване”; экскурсия – „екскурзия”; странствие – „странстване”; путешествие во времени – „пътешествие във времето”. Много често се използва "путешевствиe" заедно с уточняваща дума за да се разграничат видовете пътешествия, както е и в българския: морское путешевствие; свадебное путешествие – „сватбено пътешествие”; кругосветное путешествие – „околосветско пътешествие” и т.н. За поездка важи същото правило: деловая поездка – делово пътуване, „бизнес пътуване”; поездка туда и обратно/ поездка в оба конца – „пътуване отиване и връщане”.
Ако на български използваме само 4-5 думи като синоними на „пътешествие”, то на английски са далеч повече. Когато човек потърси „пътешествие” в който и да е българо-английски речник, може да открие на първо време поне 4 думи – journey, trip, travel и voyage. Всяка от тях, разбира се, се използва в различен контекст - trip е „кратко пътешествие, обиколка екскурзия”; travel – пътуване, движението на хората от едно място към друго, често и по бизнес причини; voyage – пътуване по море. Когато потърсим и синоними на тези думи, успяваме да открием още и excursion (екскурзия), tour (обиколка, екскурзия), expedition (експедиция, поход), sightseeing (разглеждане на забележителности), wandering (скитане, странстване), peregrination (шеговито казано пътешествие, странстване) и т.н. Значенията на някои от синонимите в българския се отдалечават от концепта „пътешествие” – като например exploration - изследване, проучване. Има много думи със значение за пътуване по вода каквито са sailing, seafaring, cruise. На български език също използваме глагола „плавам”, но единствено и само него. Globe trotting е разговорният израз за „околосветско пътешествие”, официално се използва израза world tour. Но защо на английски има толкова много думи, които да изразяват едно действие и от къде идват те? Ще се опитаме да потърсим отговора на този въпрос в етимологията (историята) на използваните думи.
Travel – (пътувам, пътешествам) идва от travailen (по-късно и travail) още от 1300 г., което първоначално идва от toil, което на български е „мъча се, трепя се, изнурителен труд”. Семантичното развитие може би идва от идеята за това, че да пътешестваш е трудно, или както казваме на български „бъхтя път” (тежък път, труден път), но може да се има предвид и трудността да се пътува накъдето и да било по време на Тъмните векове. В началото на 15-ти век се появява traveled, което се използва със значение на „човек, придобил опит от пътуване”.
Journey – появява се в началото на 13-ти век с дефиниция на „пътуване с определен маршрут”. По-късно, приема значението на френската дума journee („работен ден”), а второто му значение е „един ден път”. През 1755 Джонсън отново използва понятието със същата семантиката – „еднодневно пътуване”. Днес по-скоро се използва за „пътешествие”, но не задължително еднодневно или кратко.
Voyage – от френското veiage „пътуване, пътешествие”. Идва и от via – път. Не е ясно защо днес се използва със значение на „пътуване по море”.
Trek – „пътувам с волска кола”, от холандското trekken, означаващо марширувам, пътешествам, а първоначално „дърпам”.
Peregrination идва от френски и означава „пътешествие в чужбина”, от латински peregre – чужбина, съответно онова, което се намира извън територията на Римските земи.
Trip – значението на „кратко пътуване или пътешествие” е от края на 17-ти век, като първоначално е бил морски термин. Не е сигурно защо се променя значението му.
Има много фразеологични съчетания на английски с всяка една от разгледаните думи. Интересно е словосъчетанието cultural travel, което на български превеждаме „културно-познавателно пътуване”. Този вид пътешестване набляга по-скоро на опита и преживяванията на човек, който живее в средата на чужда култура, отколкото на опита на временния посетител.
За да може човек да възприеме другата култура, той трябва да се откъсне съвсем от навиците на своята собствена и да иска да бъде част от чуждата. Този тип пътуване отива отвъд културното изследване, тъй като включва и трансформация в начина на живот. За пръв път Гари Лангър използва това понятие в книгата си „Пътувай, за да научиш” публикувана през 1977, като начин да се опише пътуване което изисква промяна на едно друго ниво в разбирането и в оценяването на чуждата култура. Терминът често се използва погрешно от туристическите агенции, с какъвто и смисъл го използваме и на български. Преди всичко културата е свързана с хората и по-малко с местата, така че посещаването на музеи, присъстването на фестивали, или дегустирането на местната храна не осигурява същото преживяване, както това да станеш част от самата култура. Антонимът на „културно-познавателно пътуване” е „туризъм”, защото като туристи хората носят и си остават част от своята култура, не се абстрахират от нея, а прилагат вече познатото към всичко което видят, без да се потопят в необятното.
Безспорно най-добрия начин, по който можем да съдим за това как английско говорящите възприемат концепта „пътешествие” е тълкуването на някои цитати. За тях да се пътешества е равносилно на това да си напълно свободен – да имаш съвършената свобода да мислиш, чувстваш и действаш както ти желаеш (както е казал Уилям Хъзлит „The soul of a journey is liberty, perfect liberty, to think, feel, do just as one pleases.”). На път човек се променя. Променят се и неговите виждания за света. Пътешестването осмисля човешкия живот. Но ако човек пътува прекалено много, всичко се превръща просто в рутина и човек престава да учи, а това обезсмисля процеса на пътуването. ("A traveler without observation is a bird without wings" - Пътешественик без наблюдения е като птица без крила; "It is impossible to come back from one’s journey; there’s always someone else coming back" - Невъзможно е да се върнеш същия от пътуване – винаги някой друг се връща; "Too often travel, instead of broadening the mind, merely lengthens the conversation." от Елизабет Дрю - Прекалено честото пътуване, вместо да разшири мирогледа ти, просто удължава разговора; "When one realizes that his life is worthless he either commits suicide or travels." от Едуард Далбърг - Когато човек осъзнае, че живота му е безсмислен или се самоубива или започва да пътува) Човек не бива да забравя и от къде е тръгнал и че никъде няма да се чувства така добре, както се чувства у дома. ( When you travel, remember that a foreign country is not designed to make you comfortable. It is designed to make its own people comfortable." от Клифтън Федимън - Когато пътуваш не забравяй, че чуждата страна не е създадена да се чувстваш ти добре. Тя е сътворена да кара своите собствени хора да се чувстват добре).
Интересни изрази, използвани предимно от американците за да изразят някакъв вид пътешествие или пътуване са:
В САЩ има много хора, които пътуват всеки сезон, но също и такива, които почти никога не пътуват. Много американци остават близо до в къщи или пътуват до Дисниленд във Флорида например. Пътуващите посещават Европа, Източна Азия или Мексико, изучават езиците и традициите на чуждите култури и обичат да създават приятелства с чужденци. Да пътуваш в САЩ е доста лесно (изключение правят гъсто населените райони, където трафикът е много голям), тъй като инфраструктурата е добре развита.
Индия е също страна, в която английския език е официален, но в разбиранията си относно концепта „пътешествие” си приличат по-скоро с България, Македония и Беларус, отколкото със САЩ. Възможностите за пътешестване и опознаване за такава голяма страна, каквато е Индия, са огромни. Въпреки това да пътешестваш се възприема по-скоро като лукс, защото дори и средно богато индийско семейство не може да си позволи ваканция в чужбина. Най-често индийците пътуват не по-далеч от рамките на областта в която живеят и то по празници или през ваканциите. Това се дължи не само на липсата на средства, но и на това, че за да пътуваш в Индия се изисква голямо търпение. Пътищата не са добри, правилата на шофиране често не се спазват и това предизвиква хаос на пътя, заради който едно пътуване отнема далеч повече време от очакваното. Слабата поддръжка на градския транспорт също е причина за нежеланието на хората да пътуват.
В Индия официални езици са английски и хинди, но всяка област си има свой собствен език и множество диалекти. В областта Карнатака, например, основния език се нарича каннада, но има и около 20 диалекта. На каннада, думите, използвани най-често за пътуване са „паяна” и „савари”, но и в много от разговорите на каннада се използват и английските думи trip и travel.
Това, което прави впечатление е думата „савари”, която много напомня на тази, която се използва на арабски за „пътуване, „пътешествие”, а именно “сафар” سفر . На български употребяваме „сафари”, но със специално значение за „ловна експедиция за диви животни в резервати в Източна Азия или в Централна Африка”.
Пътешественик на арабски е „мосаафер” مسافر , а паспорт е „жавас сафар” جواز سفر , което буквално се превежда „паспорт за пътуване”.
Арабите обичат да пътешестват и има най-различни видове пътувания. Както и ние българите, те пътуват с цел туризъм, търговия, визити на роднини, образование в чужбина, опознаване на други култури, лечение, отмора и почивка и по работа. Чисто типичните видове арабски пътувания са „терхаал” (стара дума, която бедуините използват) – пътуване с цел миграция и „хадж” – пътуване с преклонение към религията. Има много стихотворения на арабски, писани за стимулиране на народа да пътува, но има и много, които са против пътуванията. Едно от тези, които разкриват, защо арабите обичат да пътуват е това:
تغرب عن الأوطان في طلب العـلا
وسافر ففي الأسفار خمس فوائد
تفـرج هـم واكتسـاب معيشـة
وعلـم وآداب وصحبة ماجـد
(Такарб ан ал-аутан ве талаб ав-аула/ уа сафер ва ве аласвар кхамс фауед/ тафреег хм уа актсааб маисха/ уа аелм уа а’дааб уа сахбет маджед.)
В превод то гласи: „Когато напуска страната си в търсене на нови светове, пътешественикът има 5 ползи – разрешаване на проблем, придобиване на опит, нови познания, етика и компанията на приятел”.
Като обсъждаме различни езици, не може да не споменем най-говореният език в света, а именно китайския мандарин. Освен в Китай и Сингапур, той е официален език и в Тайван. За хората в Тайван пътуването е да отидеш някъде далеч с цел бизнес, смяна на мястото за живеене или екскурзия. Те пътуват повече в чужбина, защото Тайван е малък остров и предпочитат да посетят и видят нещо ново. Много тайванци живеят, работят и учат в чужбина.
Думите, които използват на китайски мандарин са:
旅行 (лююсинг) – пътуване
旅遊 (люййоо) – екскурзия, обиколка;
旅途 (лютоу) – пътешествие
旅程 (люутханг) – пътувам
觀光 (куангуонг) – разглеждане на забележителности
畢業旅行 ( бийе лююсинг)- пътуване по случай завършване на образованието
環島旅行 (хуандао лююсинг) – пътуване около острова (защото живеят на остров)
旅客 (лююкъ) - посетители
旅遊業 (люййоййе) - туризъм
觀光客 (гуанггуангхъ) – турист
Интересни са поговорките, които имат относно пътуванията:
讀萬卷書不如行萬里路 (ду уан джуан шуу буру ксинг вани луу) – По-добре е да извървиш 10 000 мили отколкото да прочетеш 10 000 книги; 父母在，不遠遊，遊必有因 – (фуму дзай бу ян йоу йоу би йоу иън) - Когато родителите ни са с нас не отиваме далеч дори и да трябва. Само сериозни причини биха извинили отсъствието ни.
Тези пословици показват много за разбиранията на тайванците за концепта „пътешествие”. Човек е добре да пътува, за да се обогатява, защото това, което ще научи по време на едно пътуване е много повече от това, което ще прочете в книгите. Но пътуването понякога се свързва и с идеята за напускането, изоставянето на близките. Затова човек трябва да има наистина основателни причини, когато заминава за някъде.
Индонезийците, макар че също говорят и китайски мандарин, си имат свой индонезийски официален език и не приличат на тайванците, когато става въпрос за пътуване. За тях пътуването е стъпка към отиване на място, което никога не са виждали и искат да посетят, но като цяло предпочитат да пътуват в страната, защото пътуването в чужбина е по-скъпо. В самата страна има много красиви места, където местните ходят през почивните дни и ваканциите, и там може да се научи много за местната култура.
Ако ходят по бизнес извън града не го наричат пътуване. Българският еквивалент за такъв вид пътуване е думата „командировка” .
Има различни думи за пътуване, които са с едно и също значение и цел, а именно „уисата”, „джалан-джалан”, „либуран”. В индонезийска реч могат да се чуят и думите piknik (от холандски) и traveling (от английски).
Думите „уисата” и „джалан-джалан” се употребяват винаги със значение „пътуване, пътешествие”, докато „либуран” е „пътуване през ваканционния сезон”. В граматиката на езика няма времена затова употребяват traveling със значение „пътуване”, а travel като „превозно средство”.
Който се е интересувал от холандската култура знае и стереотипите, с които се говори за холандците – че са много точни и организирани, че са много стиснати, че много обичат да пътуват и че са много любознателни. Разбира се, във всеки стереотип има и по малко истина и това личи от техния език. Това, че обичат да пътешестват е безспорно. Основният глагол, който използват със значение на “пътувам” е “reizen”, но има и думи като „uitstapje” (кратко пътуване), „trip” (заемка от английски, пак със значение „кратко пътуване”), „vakantie gaan” (отивам на почивка през ваканцията). Интересно е, че имат всякакви думи свързани с начина на пътуване, принадлежности за пътуване, документи, и пр. и всички те имат корен „reis”. Например: reislust – страст към пътешествие; busreis – пътуване с автобус; treinreis – пътуване с влак; reisbesluit – решение за пътуване; reisbeurs – стипендия за пътуване; reisgeld – пари при пътуване, пътни разходи; reisgezelschap – другар при пътуване; reisvereniging – клуб на пътуващите и т.н.
Също толкова впечатляващи са и фразеологизмите с думите за път, които понякога имат и значения, които по никакъв начин не се свързват с концепта „пътешествие”. Например: Een snoepreisje maken. (букв. Да си направиш сладко пътешествие – пътуване, за което шефът ти плаща) и Flink in de bus blazen. (букв. да издухаш автобуса, което значи да изхарчиш безбожно много пари.) – ето от къде идват и стереотипите, за тяхната пестеливост. Относно това, че са организирани и точни и че всичко работи както трябва имат и следните изрази: Dat klopt als een bus (букв. върви като автобус, което означава че нещо е абсолютно вярно и точно); Als de trein niet rijdt, kan hij ook niet te laat komen. (букв.: Когато влакът не се движи, няма как да закъснее – в смисъл – докато не опиташ, няма как да сбъркаш и няма и да се научиш) и Dat loopt als een trein (букв. движи се като влак – означава: върви много добре, безпроблемно).
Ето и няколко холандски поговорки за пътешествията: Jij die reist, weet dat er geen weg is, maar door te reizen open je een weg (Този, който пътува, знае че няма път, но като продължава да пътува, проправя нов път – в смисъл, че не пътя определя едно пътешествие, а духа на пътуващия); Al ziet men huis en toren staan, de reis is daarmee nog niet gedaan. (букв. Въпреки че виждаш къща или кула, пътуването не е свършило още. – Означава всъщност че пътуването свършва чак когато си вкъщи. За холандците пътуването се свързва с ходене по далечни места, но и те като нас и както всички от разгледаните дотук народи обичат да се завръщат вкъщи.
И испанците, като холандците обичат да пътуват много и това личи от езика им, защото употребяват различни думи за „пътуване” и „пътешестване” Повече от 65 % от населението пътува поне веднъж годишно. Около 8-9 % от пътуванията са извън страната, а процента се увеличава с всяка изминала година. Много хора пътуват в чужбина няколко пъти в годината, но има и такива, които не пътуват и веднъж годишно в чужбина. Ето някои от използваните от тях думи: viaje – пътуване (най-използваната дума за „пътуване”); desplazamiento – по-официален начин да кажеш пътуване; recorrido – пътуване с определена дестинация; excursión – екскурзионно пътуване из страната или по планините с раница и принадлежности за къмпинг, но също и еднодневно пътуване; използва се и за ученически излет или екскурзия; expedición - приключенско пътуване или поход в търсене на нещо (например съкровище); salida – кратко пътуване за не повече от 2 до 4 дни; travesía – използва се като „пресичам улицата” но също се свързва с преход, пътуване с лодка или кораб; escapada – кратко пътуване. И на испански, както и на български и руски се използва основната дума viaje + дума, която да определи вида на пътуване. Например: viaje de negocios - бизнес пътуване; viaje de novios: сватбено пътешествие; viaje de placer: ваканционно пътуване; viaje organizado организирано пътуване и т.н.
Цитати на испанци относно „пътешестването” са: "Viajar es una buena forma de aprender y de superar miedos" на Луис Рохас Маркос - Пътуването е добър начин да научиш и преодолееш страховете си; "Viajar es imprescindible y la sed de viaje, un síntoma neto de inteligencia" на Енрике Хардиел Понцела - Пътуването е жизненоважно, а жаждата за пътуване е ясен признак за интелигентност.
Тези цитати показват, че за испанците да пътешестваш значи да опознаваш себе си, да правиш нещо ново и различно и че само интелигентните хора осъзнават колко важно е да се пътува.
На италиански и румънски някои от думите си приличат с тези на испански, но това е защото и трите езика са романски. На италиански се използват думите: viaggio - пътуване; viaggiare – пътувам; gita – пътешествие; gita scolastica - училишно пътуване; crocera – круиз; escursione – екскурзия; giro per il mondo - околосветско пътешествие; esplorare – опознавам; visitare – посещавам; andare - отивам, вървя. На румънски: excursie – пътуване; drumetie – туризъм; plimbare – разходка; deplasare – пътуване; vizitare - посещавам; promenad – алея. Voiaj и calatorie са синоними (voiaj de nunta - сватбено пътешествие; calatorie de afaceri - бизнес пътуване) Voiaj е пътуване за забавление и развлечение, по-скоро „пътешествие”. Calatorie – пътуване, думата използвана най-често.
За повечето италианци да пътуваш значи да отидеш някъде за през ваканцията. В Италия има и море и планина, затова повечето италианци остават в страната си когато ходят на почивка, а отиват в чужбина само по работа. Имат си и термин за това: viaggio di lavoro: пътуване по работа, командировка (по това, че имат отделна дума за „пътуване по работа” си приличат с индонезийците и с нас българите). Историята на Италия е белязана от миграционните вълни, поради икономически причини. След края на Втората Световна война, най-често италианците са мигрирали към САЩ, Северна Европа и Австралия. От 50те до 70те италианци от Южна Италия мигрират към Северна Италия и към Швейцария. А през последните две десетилетия младите хора в Италия мигрират към други страни в търсене на нова по-добре заплатена работа.
Италия е известна с важните откриватели и изследователи от миналото Кристофор Колумб, Америко Веспучи, Джовани да Верацано и т.н. Затова не звучи странно и фразата на италианския философ Св. Августин „Светът е книга и който не пътува прочита само една страница от него.” (Il mondo è un libro, e chi non viaggia ne legge una pagina soltanto).
Езикът на румънците, ги прави близки с италианския и испанския народ, но по отношение на пътуванията и пътешествията, Румъния не се доближава до тях, а по-скоро до България и Македония. По данни за 2010 70 % от румънците не са ходили на почивка, 87 % от възрастните в Румъния не пътуват никога, а 42% от румънците прекарват ваканциите в собствената си страна. Това се дължи най-вече на икономически фактори. Въпреки това, румънците също обичат да пътуват. За това свидетелства румънската поговорка „Този, който пътува надалеч знае много неща” (Cel ce calatoreste departe, multe stie).
Албанците, като представители на Балканите, каквито сме и ние и румънците, и македонците, обичат да пътуват и сега имат възможността да пътуват повече от преди заради премахването на визите. Но и за тях икономическите условия все още не са много добри. Те пътуват по икономически причини (търсене на нова по-заплатена работа), отколкото като туристи. Все пак най-предпочитаните дестинации са Турция, Египет, Гърция, Македония, Косово, Черна гора и Италия, защото са близо и хората могат да си позволят да отидат до там, защото и много от роднините им са емигранти в тези страни. Напоследък доста нашумяло сред младото поколение албанци през ваканциите и почивните дни да ходят по туристически места из цяла Албания и най-вече по планините – да ги изкачват или се возят на кану или да се спускат с рафтинг по река Осуми в южната част на страната.
На албански се използва udhëtim - пътешествие или rrugëtim – дума означаваща „пътуване”, но само в литературата и най-вече в поезията; udhë – буквално означава „път”, но може да е използвано и като „отивам на пътешествие”; rrugë също означава „улица” или „път” и се използва по-често от udhë.
13 различни култури, но всички ние си приличаме. Понякога използваме едни и същи думи, понякога думите просто си приличат. Някои от нас възприемат концепта „пътешествие” по-скоро като начин за смяна на обстановката, ваканция или най-общо казано като време за почивка. За други „пътешествие” е смисъла на живота, знанието, което не можем да придобием колкото и книги да прочетем. В крайна сметка животът ни не се свежда само до това да ходим на работа и да си почиваме от нея. Защото както е казал Марк Твен „След 20 години ще бъдете по-разочаровани от нещата, които не сте направили, отколкото от тези, които сте направили. Така че вдигнете котвата! Отплавайте далеч от безопасното пристанище. Хванете попътния вятър с вашите платна. Не се страхувайте! Изследвайте, Мечтайте, Откривайте…”
За този блог пост са интервюирани:
Абдулразак Акел, Йемен
Адриене Барел, Холандия
Анита Керен, Индия
Виктория Лай, Тайван
Винс Коутс, САЩ
Давиде Вердераме, Италия
Ибар Сантосо, Индонезия
Маргарита Юнеман, Беларус
Наташа Атанасова, Македония
Рикардо де Сантис, Италия
Силва Худа, Албания
София Лопез, Испания
Чиприан Йонел, Румъния
Използвани текстове на песни:
„Моя страна, моя България” – изп. Емил Димитров, текст: Васил Андреев
„Пътнико свиден, пътнико млад” – изп. Ани Павлова, текст: Богомил Гудев
„Пътят към дома” – изп. Светозар Христов, текст: Андрей Петров
Още източници:
onlinerechnik.com
culturaltravel.net
en.wikipedia.org/wiki/Travel
synonym.com
etymonline.com
thesaurus.com
it.wikipedia.org/wiki/Emigrazione_italiana
en.wikipedia.org/wiki/Italian_diaspora
С помощта на приятели, представители на културите на Албания, Беларус, Йемен, Холандия, Индия, Индонезия, Италия, Испания, Македония, САЩ, Румъния и Тайван направих анализ на понятието "пътешествие" и потърсих кое е общото и кое различно между културите, на база тяхното възприемане на един и същ концепт и на различните имена, с които го назовават в своя език.
 |
| Пътешествие |
За това как една култура възприема дадено понятие можем да съдим по синонимите и значенията, които им предава, по народните мъдрости и поговорки, които дадения народ използва, както и от литературата и от песни, писани по темата.
За българския народ пътуването е времето, в което човекът е истински човек. Само тогава, когато си с някого на път, разбираш какъв е той всъщност. За това свидетелстват поговорките: „Човек на път се познава” и „Дорде не подругаруваш с някого на път, не можеш го позна какъв е”. Хората, които пътуват са упорити и нищо не може да ги спре да пътешестват – нито времето, нито дългото разстояние могат да бъдат пречка за един истински пътешественик. Това личи от поговорките: „Пътник, път не спира”, „Времето пътник не спира”, „Път срок няма”.
 |
| Знаме на България |
Интересно е обаче, че синоними на „пътешествие” са „пътуване, странстване, скитничество, туризъм”, но също и „одисея, патила, премеждия”. От думите можем да съдим, че нашата култура възприема концепта „пътешествие” като едно безцелно или безпричинно пътуване (заради значението на „скитничество”) или като време, в което на човек му се случват много неприятности (каквито са и значенията на синонимите „патила” и „премеждия”).
В литературата примери, от които можем да съдим за възприемането на концепта "пътешествие" са Вазовите пътеписи, както и произведенията на Алеко Константинов - "Бай Ганьо" и “До Чикаго и назад”. И докато Вазов осмисля пътуването в границите на родното пространство и има за цел да провокира и остойности формирането на национална идентичност, тези на Алеко въвеждат мотива за пътуването по типичен за Западноевропейската литература през епохата на Ренесанса план – като търсене на себе си и търсене на идентичност. В “До Чикаго и назад” пътуването се възприема като осмисляне на отношенията "човек – свят" с акценти върху сравняването между своето и чуждото. Този мотив не е чужд и в книгата “Бай Ганьо”. Пътуването е начин да докоснеш другата действителност, да разпознаеш и промениш себе си. В новата политическа обстановка, непосредствено след Освобождението, България търси своето място в света. Европейското вече не е негативно обусловено, а е пример на икономически и културен напредък. Пътуването в “Бай Ганьо” е начин за промяна на светогледната позиция, инструмент, чрез който комплексите на настоящето могат да бъдат заличени.
До преди десетина (и повече) години пътуването зад граница не беше практика за голяма част от българското население, а по-скоро благо, достъпно за малцина. В наши дни пътуването е част от жизнените стратегии на разнообразни групи хора - осъществяване на бизнес отношения, туризъм, научни конференции, обмяна на опит, търсене на временна работа. Много популярна е и екскурзията в чужбина с цел посещение на роднини, установили се там.
Общото за всички пътуващи по света българи е, че всички обичат родината си и, че мечтаят да се върнат. Това личи в текстовете на всички песни, писани за странстващи наши сънародници:
- „Пътнико свиден, пътнико млад/ тръгнал да видиш белия свят,/ дето минаваш пей и мечтай,/ но не забравяй родния край./ Че на света е само една, една -/ нашата мила родна страна./.../ Ти ще пребродиш много страни,/ всички народи ти обикни,/ но не забравяй, пътнико горд,/ своя прославен трудов народ.” (“Пътнико свиден, пътнико млад”)
- „Колко нощи аз не спах,/ колко друми извървях -/ да се върна./.../ В мойта хубава страна...”(„Моя страна, моя България”)
- „Като твоята земя друга не видях, /гоних ветрове, по сто земи вървях./... Бягах надалеч от теб,/ ходех без компас./Лутах се навред, гонен и приет./Разбрах накрая как,/ търсех те и пак/ вика твоя глас и нежно ме зове/ твоето лице, че далеч от тебе бях.” („Пътят към дома”).
 |
| Знаме на Македония |
Македонците са народ, който иска да пътува и да използва тази възможност колкото може повече. За съжаление броят на бедните е повече от този на заможните хора, затова най-често македонците пътуват до места близки до дома, т.е. в собствената си страна. Но ако могат да избират къде да пътуват – извън или в страната - биха избрали да пътуват към чужбина. Когато говорят за пътешествие или пътуване, в Македония използват думите патување, пат, екскурзија, службено патување, патување низ времето, които на български са значат почти същото, с изключение на печалбарство, което в македонския е специална дума за пътуване заради финансови затруднения.
И в Беларус, както и в Македония, хората обичат да пътуват, но пътуват рядко. За тях пътуването се състои в това да отидат някъде през ваканцията, за да сменят обстановката. Малко хора пътуват, тъй като повечето от тях нямат необходимите средства да го направят. Беларус не е държава-членка на ЕС и затова е много трудно да се пътува в чужбина. Остава възможността за пътуване из страната, но за съжаление почти няма какво да се посети, защото повечето интересни туристически места са разрушени по време на Втората Световна война, а и почивните бази са зле поддържани.
 |
| Флаг на Беларус |
Ако на български използваме само 4-5 думи като синоними на „пътешествие”, то на английски са далеч повече. Когато човек потърси „пътешествие” в който и да е българо-английски речник, може да открие на първо време поне 4 думи – journey, trip, travel и voyage. Всяка от тях, разбира се, се използва в различен контекст - trip е „кратко пътешествие, обиколка екскурзия”; travel – пътуване, движението на хората от едно място към друго, често и по бизнес причини; voyage – пътуване по море. Когато потърсим и синоними на тези думи, успяваме да открием още и excursion (екскурзия), tour (обиколка, екскурзия), expedition (експедиция, поход), sightseeing (разглеждане на забележителности), wandering (скитане, странстване), peregrination (шеговито казано пътешествие, странстване) и т.н. Значенията на някои от синонимите в българския се отдалечават от концепта „пътешествие” – като например exploration - изследване, проучване. Има много думи със значение за пътуване по вода каквито са sailing, seafaring, cruise. На български език също използваме глагола „плавам”, но единствено и само него. Globe trotting е разговорният израз за „околосветско пътешествие”, официално се използва израза world tour. Но защо на английски има толкова много думи, които да изразяват едно действие и от къде идват те? Ще се опитаме да потърсим отговора на този въпрос в етимологията (историята) на използваните думи.
Travel – (пътувам, пътешествам) идва от travailen (по-късно и travail) още от 1300 г., което първоначално идва от toil, което на български е „мъча се, трепя се, изнурителен труд”. Семантичното развитие може би идва от идеята за това, че да пътешестваш е трудно, или както казваме на български „бъхтя път” (тежък път, труден път), но може да се има предвид и трудността да се пътува накъдето и да било по време на Тъмните векове. В началото на 15-ти век се появява traveled, което се използва със значение на „човек, придобил опит от пътуване”.Journey – появява се в началото на 13-ти век с дефиниция на „пътуване с определен маршрут”. По-късно, приема значението на френската дума journee („работен ден”), а второто му значение е „един ден път”. През 1755 Джонсън отново използва понятието със същата семантиката – „еднодневно пътуване”. Днес по-скоро се използва за „пътешествие”, но не задължително еднодневно или кратко.
Voyage – от френското veiage „пътуване, пътешествие”. Идва и от via – път. Не е ясно защо днес се използва със значение на „пътуване по море”.
Trek – „пътувам с волска кола”, от холандското trekken, означаващо марширувам, пътешествам, а първоначално „дърпам”.
Peregrination идва от френски и означава „пътешествие в чужбина”, от латински peregre – чужбина, съответно онова, което се намира извън територията на Римските земи.
Trip – значението на „кратко пътуване или пътешествие” е от края на 17-ти век, като първоначално е бил морски термин. Не е сигурно защо се променя значението му.
За да може човек да възприеме другата култура, той трябва да се откъсне съвсем от навиците на своята собствена и да иска да бъде част от чуждата. Този тип пътуване отива отвъд културното изследване, тъй като включва и трансформация в начина на живот. За пръв път Гари Лангър използва това понятие в книгата си „Пътувай, за да научиш” публикувана през 1977, като начин да се опише пътуване което изисква промяна на едно друго ниво в разбирането и в оценяването на чуждата култура. Терминът често се използва погрешно от туристическите агенции, с какъвто и смисъл го използваме и на български. Преди всичко културата е свързана с хората и по-малко с местата, така че посещаването на музеи, присъстването на фестивали, или дегустирането на местната храна не осигурява същото преживяване, както това да станеш част от самата култура. Антонимът на „културно-познавателно пътуване” е „туризъм”, защото като туристи хората носят и си остават част от своята култура, не се абстрахират от нея, а прилагат вече познатото към всичко което видят, без да се потопят в необятното.
Безспорно най-добрия начин, по който можем да съдим за това как английско говорящите възприемат концепта „пътешествие” е тълкуването на някои цитати. За тях да се пътешества е равносилно на това да си напълно свободен – да имаш съвършената свобода да мислиш, чувстваш и действаш както ти желаеш (както е казал Уилям Хъзлит „The soul of a journey is liberty, perfect liberty, to think, feel, do just as one pleases.”). На път човек се променя. Променят се и неговите виждания за света. Пътешестването осмисля човешкия живот. Но ако човек пътува прекалено много, всичко се превръща просто в рутина и човек престава да учи, а това обезсмисля процеса на пътуването. ("A traveler without observation is a bird without wings" - Пътешественик без наблюдения е като птица без крила; "It is impossible to come back from one’s journey; there’s always someone else coming back" - Невъзможно е да се върнеш същия от пътуване – винаги някой друг се връща; "Too often travel, instead of broadening the mind, merely lengthens the conversation." от Елизабет Дрю - Прекалено честото пътуване, вместо да разшири мирогледа ти, просто удължава разговора; "When one realizes that his life is worthless he either commits suicide or travels." от Едуард Далбърг - Когато човек осъзнае, че живота му е безсмислен или се самоубива или започва да пътува) Човек не бива да забравя и от къде е тръгнал и че никъде няма да се чувства така добре, както се чувства у дома. ( When you travel, remember that a foreign country is not designed to make you comfortable. It is designed to make its own people comfortable." от Клифтън Федимън - Когато пътуваш не забравяй, че чуждата страна не е създадена да се чувстваш ти добре. Тя е сътворена да кара своите собствени хора да се чувстват добре).
 |
| To the stars and back |
Интересни изрази, използвани предимно от американците за да изразят някакъв вид пътешествие или пътуване са:
- to the stars and back (до звездите и обратно) – използва се когато човек мечтае за пътуване – това е като пътуване до космоса с ракета – нещо неосъществимо, но бленувано.
- road trip – пътуване с кола и приключението, което е част от това пътуване. Човек извършва такъв вид пътуване, взима приятелите си. Това е начин за опознаване и за укрепване на приятелството.
- „getaway”- пътуване, в което човек си взима почивка и се презарежда. Може да е до екзотично място или просто за смяна на обстановката.
 |
| Флаг на САЩ |
В САЩ има много хора, които пътуват всеки сезон, но също и такива, които почти никога не пътуват. Много американци остават близо до в къщи или пътуват до Дисниленд във Флорида например. Пътуващите посещават Европа, Източна Азия или Мексико, изучават езиците и традициите на чуждите култури и обичат да създават приятелства с чужденци. Да пътуваш в САЩ е доста лесно (изключение правят гъсто населените райони, където трафикът е много голям), тъй като инфраструктурата е добре развита.
Индия е също страна, в която английския език е официален, но в разбиранията си относно концепта „пътешествие” си приличат по-скоро с България, Македония и Беларус, отколкото със САЩ. Възможностите за пътешестване и опознаване за такава голяма страна, каквато е Индия, са огромни. Въпреки това да пътешестваш се възприема по-скоро като лукс, защото дори и средно богато индийско семейство не може да си позволи ваканция в чужбина. Най-често индийците пътуват не по-далеч от рамките на областта в която живеят и то по празници или през ваканциите. Това се дължи не само на липсата на средства, но и на това, че за да пътуваш в Индия се изисква голямо търпение. Пътищата не са добри, правилата на шофиране често не се спазват и това предизвиква хаос на пътя, заради който едно пътуване отнема далеч повече време от очакваното. Слабата поддръжка на градския транспорт също е причина за нежеланието на хората да пътуват.
 |
| Знаме на Индия |
Това, което прави впечатление е думата „савари”, която много напомня на тази, която се използва на арабски за „пътуване, „пътешествие”, а именно “сафар” سفر . На български употребяваме „сафари”, но със специално значение за „ловна експедиция за диви животни в резервати в Източна Азия или в Централна Африка”.
Пътешественик на арабски е „мосаафер” مسافر , а паспорт е „жавас сафар” جواز سفر , което буквално се превежда „паспорт за пътуване”.
 |
| Знаме на Йемен |
تغرب عن الأوطان في طلب العـلا
وسافر ففي الأسفار خمس فوائد
تفـرج هـم واكتسـاب معيشـة
وعلـم وآداب وصحبة ماجـد
(Такарб ан ал-аутан ве талаб ав-аула/ уа сафер ва ве аласвар кхамс фауед/ тафреег хм уа актсааб маисха/ уа аелм уа а’дааб уа сахбет маджед.)
В превод то гласи: „Когато напуска страната си в търсене на нови светове, пътешественикът има 5 ползи – разрешаване на проблем, придобиване на опит, нови познания, етика и компанията на приятел”.
 |
| Знаме на Тайван |
Думите, които използват на китайски мандарин са:
旅行 (лююсинг) – пътуване
旅遊 (люййоо) – екскурзия, обиколка;
旅途 (лютоу) – пътешествие
旅程 (люутханг) – пътувам
觀光 (куангуонг) – разглеждане на забележителности
畢業旅行 ( бийе лююсинг)- пътуване по случай завършване на образованието
環島旅行 (хуандао лююсинг) – пътуване около острова (защото живеят на остров)
旅客 (лююкъ) - посетители
旅遊業 (люййоййе) - туризъм
觀光客 (гуанггуангхъ) – турист
Интересни са поговорките, които имат относно пътуванията:
讀萬卷書不如行萬里路 (ду уан джуан шуу буру ксинг вани луу) – По-добре е да извървиш 10 000 мили отколкото да прочетеш 10 000 книги; 父母在，不遠遊，遊必有因 – (фуму дзай бу ян йоу йоу би йоу иън) - Когато родителите ни са с нас не отиваме далеч дори и да трябва. Само сериозни причини биха извинили отсъствието ни.
Тези пословици показват много за разбиранията на тайванците за концепта „пътешествие”. Човек е добре да пътува, за да се обогатява, защото това, което ще научи по време на едно пътуване е много повече от това, което ще прочете в книгите. Но пътуването понякога се свързва и с идеята за напускането, изоставянето на близките. Затова човек трябва да има наистина основателни причини, когато заминава за някъде.
 |
| Флаг на Индонезия |
Ако ходят по бизнес извън града не го наричат пътуване. Българският еквивалент за такъв вид пътуване е думата „командировка” .
Има различни думи за пътуване, които са с едно и също значение и цел, а именно „уисата”, „джалан-джалан”, „либуран”. В индонезийска реч могат да се чуят и думите piknik (от холандски) и traveling (от английски).
Думите „уисата” и „джалан-джалан” се употребяват винаги със значение „пътуване, пътешествие”, докато „либуран” е „пътуване през ваканционния сезон”. В граматиката на езика няма времена затова употребяват traveling със значение „пътуване”, а travel като „превозно средство”.
 |
| Флаг на Нидерландия |
Също толкова впечатляващи са и фразеологизмите с думите за път, които понякога имат и значения, които по никакъв начин не се свързват с концепта „пътешествие”. Например: Een snoepreisje maken. (букв. Да си направиш сладко пътешествие – пътуване, за което шефът ти плаща) и Flink in de bus blazen. (букв. да издухаш автобуса, което значи да изхарчиш безбожно много пари.) – ето от къде идват и стереотипите, за тяхната пестеливост. Относно това, че са организирани и точни и че всичко работи както трябва имат и следните изрази: Dat klopt als een bus (букв. върви като автобус, което означава че нещо е абсолютно вярно и точно); Als de trein niet rijdt, kan hij ook niet te laat komen. (букв.: Когато влакът не се движи, няма как да закъснее – в смисъл – докато не опиташ, няма как да сбъркаш и няма и да се научиш) и Dat loopt als een trein (букв. движи се като влак – означава: върви много добре, безпроблемно).
Ето и няколко холандски поговорки за пътешествията: Jij die reist, weet dat er geen weg is, maar door te reizen open je een weg (Този, който пътува, знае че няма път, но като продължава да пътува, проправя нов път – в смисъл, че не пътя определя едно пътешествие, а духа на пътуващия); Al ziet men huis en toren staan, de reis is daarmee nog niet gedaan. (букв. Въпреки че виждаш къща или кула, пътуването не е свършило още. – Означава всъщност че пътуването свършва чак когато си вкъщи. За холандците пътуването се свързва с ходене по далечни места, но и те като нас и както всички от разгледаните дотук народи обичат да се завръщат вкъщи.
 |
| Знаме на Испания |
Цитати на испанци относно „пътешестването” са: "Viajar es una buena forma de aprender y de superar miedos" на Луис Рохас Маркос - Пътуването е добър начин да научиш и преодолееш страховете си; "Viajar es imprescindible y la sed de viaje, un síntoma neto de inteligencia" на Енрике Хардиел Понцела - Пътуването е жизненоважно, а жаждата за пътуване е ясен признак за интелигентност.
Тези цитати показват, че за испанците да пътешестваш значи да опознаваш себе си, да правиш нещо ново и различно и че само интелигентните хора осъзнават колко важно е да се пътува.
 |
| Знаме на Италия |
За повечето италианци да пътуваш значи да отидеш някъде за през ваканцията. В Италия има и море и планина, затова повечето италианци остават в страната си когато ходят на почивка, а отиват в чужбина само по работа. Имат си и термин за това: viaggio di lavoro: пътуване по работа, командировка (по това, че имат отделна дума за „пътуване по работа” си приличат с индонезийците и с нас българите). Историята на Италия е белязана от миграционните вълни, поради икономически причини. След края на Втората Световна война, най-често италианците са мигрирали към САЩ, Северна Европа и Австралия. От 50те до 70те италианци от Южна Италия мигрират към Северна Италия и към Швейцария. А през последните две десетилетия младите хора в Италия мигрират към други страни в търсене на нова по-добре заплатена работа.
Италия е известна с важните откриватели и изследователи от миналото Кристофор Колумб, Америко Веспучи, Джовани да Верацано и т.н. Затова не звучи странно и фразата на италианския философ Св. Августин „Светът е книга и който не пътува прочита само една страница от него.” (Il mondo è un libro, e chi non viaggia ne legge una pagina soltanto).
 |
| Знаме на Румъния |
 |
| Знаме на Албания |
На албански се използва udhëtim - пътешествие или rrugëtim – дума означаваща „пътуване”, но само в литературата и най-вече в поезията; udhë – буквално означава „път”, но може да е използвано и като „отивам на пътешествие”; rrugë също означава „улица” или „път” и се използва по-често от udhë.
13 различни култури, но всички ние си приличаме. Понякога използваме едни и същи думи, понякога думите просто си приличат. Някои от нас възприемат концепта „пътешествие” по-скоро като начин за смяна на обстановката, ваканция или най-общо казано като време за почивка. За други „пътешествие” е смисъла на живота, знанието, което не можем да придобием колкото и книги да прочетем. В крайна сметка животът ни не се свежда само до това да ходим на работа и да си почиваме от нея. Защото както е казал Марк Твен „След 20 години ще бъдете по-разочаровани от нещата, които не сте направили, отколкото от тези, които сте направили. Така че вдигнете котвата! Отплавайте далеч от безопасното пристанище. Хванете попътния вятър с вашите платна. Не се страхувайте! Изследвайте, Мечтайте, Откривайте…”
За този блог пост са интервюирани:
Абдулразак Акел, Йемен
Адриене Барел, Холандия
Анита Керен, Индия
Виктория Лай, Тайван
Винс Коутс, САЩ
Давиде Вердераме, Италия
Ибар Сантосо, Индонезия
Маргарита Юнеман, Беларус
Наташа Атанасова, Македония
Рикардо де Сантис, Италия
Силва Худа, Албания
София Лопез, Испания
Чиприан Йонел, Румъния
Използвани текстове на песни:
„Моя страна, моя България” – изп. Емил Димитров, текст: Васил Андреев
„Пътнико свиден, пътнико млад” – изп. Ани Павлова, текст: Богомил Гудев
„Пътят към дома” – изп. Светозар Христов, текст: Андрей Петров
Още източници:
onlinerechnik.com
culturaltravel.net
en.wikipedia.org/wiki/Travel
synonym.com
etymonline.com
thesaurus.com
it.wikipedia.org/wiki/Emigrazione_italiana
en.wikipedia.org/wiki/Italian_diaspora
Коментари
Публикуване на коментар