Венеция - обичана и презирана - няколко препоръки какво да (не) очаквате

Когато говорим за Венеция, можете да чуете мнения в двете крайности. Някои казват, че всеки реалист става непоправим романтик, когато се изправи пред красотите на Венеция в цялата им прелест и величие. Други твърдят, че това е най-малко романтичния град в света, че смърди (буквално), че е тесен, стар... И негативните изказвания не спират до тук... Но преди да съм Ви отказала от Венеция, ще Ви споделя, че вероятно, за да усетите романтичния дух на Венеция или трябва да сте в подходящата компания за това (човекът, когото обичате) или поне да сте влюбени и да изпитвате копнеж по някого.

Или може би да не очаквате много... Именно това е грешката, която всички допускаме и заради която не можем да оценим правилно нещата, които ни се случват. Аз очаквах много от Рим и останах разочарована (ще научите за Рим в друга публикация).

Във Венеция отидохме с Данчо като част от сватбеното ни пътешествие в Италия. Данчо беше ходил 2 пъти преди това, все по командировки. При предните му несполучливи опити да хареса Венеция, дори един от неговите колеги казал мъдро: "Вижте, хората от каналите си правят атракции, а ние българите от атракциите си - канали".

Затова и в моя блог избягвам да правя оценки на местата, които посещаваме (или поне се опитвам). Идеята на блога е да Ви даде до колкото е възможно реална представа за всяко място, да Ви подготви да оползотворите своето време по най-добрия начин и да видите възможно най-много. А дали ще Ви хареса или не - това си зависи само от Вас!

Именно защото очаквах даже да не харесам града, може би затова ми допадна изключително много. Но разбира се, защото бях и с моето Мило :)

Да се върнем на Венеция... Някои казват, че за да успееш да се потопиш максимално в атмосфертата на града трябва и да пренощуваш в него. Ние не успяхме да отделим повече от няколко часа на Венеция, но все пак имаме впечатления и препоръки към Вас. Ето ги:

1. Транспорт и предвижване: Носете удобни обувки. Може би важи за всички градове, когато сте на екскурзия и се предполага повече ходене. Но докато в повечето градове има градски траспорт - метро, автобуси, трамваи, та дори и туристическите двуетажни автобуси от вида Hop-On, Hop-Off, за Венеция това не важи. Там няма коли. А ако искате да се возите на нещо - да, има гондоли и корабчета, но я по-добре си обуйте удобните обувки, защото еднопосочно пътуване с корабче е 7 евро на човек. Става дума за Vaporetto 1 (WatterBus), което се движи по Гранд канал (Grand Canal).  А цените за 40 минути "плаване" с гондола (последно проверявах преди нашето пътуване към Италия, октомври 2016) почват от 80 евро. Май дори ще е по-изгодно да си купите обувки от Венеция.

2. Храната: Непременно опитайте типичните за Венеция спагети със сепия. Черни на цвят. Може би за някои от Вас ще са отблъскващи на външен вид, но ако обичате морски дарове и калмари например, сепията ще Ви допадне. Друг доста често срещан съвет из Trip Adviser, от хора, посетили Венеция, е да не хапвате в ресторант с меню над 5-6 езика, защото храната там няма да е достатъчно добре сготвена, а цените са изкуствено завишени за туристи. Моят съвет е - не сядайте на ресторант в близост до пл. Сан Марко и до забележителностите. Колкото е на по-пълно с туристи място, толкова по-скъпо е. Колкото в по-закътана уличка се намира ресторанта, толкова по-изгодно. Най-сигурният начин е да проверите менюто преди да влезете в ресторанта - всеки ресторант слага менюто отпред и всички туристи го правят - не е "Байганьовщина" или срамно да си проверите.

Спагети със сепия

3. Забележителностите: Ако питате мен, самият град си е една огромна забележителност. Сградите, макар и леко поолющени, стоят изправени гордо до каналите на Венеция... Сигурна съм, че от където и да четете за забележителностите, ще Ви препоръчат Мостът на въздишките (Ponte dei Sospiri), Дворецът на доджиите, пл. Сан Марко, Мостът Риалто, о-в Мурано, където правят причудливите вълшебства от стъкло... Да, всички са прави, посетете ги. Но Венеция сама по себе си е достатъчно интересна и забележителна и честно казано на нас ни бяха достатъчни няколкото часа разходки из тесните улички, свързани с мостчета, магазинчетата, местата за сладолед (gelato). Така че преди да влезете в който и да е музей - препоръчвам Ви - отделете време просто да се пошляете из уличките.

Една забележителна книжарница е "Либрерия Аква Алта" (Libreria Aqua Alta), намираща се на Calle Longa Santa Maria Formosa (Campiello Del Tintor), в близост до пл. Сан Марко. В нея могат да се намерят нови и употребявани книги, но интересното е, че всички те са разположени в лодки и гондоли, вместо на стандартни рафтчета за книги. Веднъж годишно, във Венеция се случва т.нар. "висока вода", при която нивото на водата в каналите се повишава и наводнява цялата книжарница. За книгите това не е проблем - те си плават спокойно на своите лодки.

Площад Сан Марко - винаги препълнен с туристи. Тези от Вас, за които тълпите туристи действат потискащо, може би е по-добре да посетят пл. Сан Марко вечер или рано сутрин, в часовете, когато ресторантите са затворени.

На пл. Сан Марко

На пл. Сан Марко се намира Базиликата Сан Марко (Basilica San Marco) - най-известната църква в града. Пред нея има статуи на Конете на Сан Марко, които първоначално са били златни, и красяли императорската ложа на Хиподрума в Константинопол. След превземането на Константинопол от кръстоносците, са изпратени във Венеция. Наполеон ги открадва през 1797, но през 1815 са върнати във Венеция и сега се съхраняват вътре в църквата (в музея на базиликата). Статуите на конете отпред са брознови копия на тези вътре. (изт. Wikipedia)

Точно пред църквата се намира и камбанария, на върха на която можете да се качите с асансьор и да се насладите на чудесна гледка на Венеция отгоре.

За да избегнете опашките и да посетите Базилика Сан Марко, посетете сайта и резервирайте своите билети предварително. Цената е само 2 евро на човек, подробности вижте тук.

Пред Базилика Сан Марко

Точно до Базилика Сан Марко се намира Дворецът на Доджиите (Palazzo Ducale). През годините сградата е изпълнявала три роли – на дворец на дожите, седалище на правителството и съдебна палата.

По време на обиколката си в него се минава и по Моста на въздишките (Ponte dei Sospiri), който свързва старите затвори със стаите за разпити в двореца. Името на моста, дадено от Лорд Байрон през XIX век, идва от предположението, че затворниците въздишали, щом поглеждали красивата Венеция през прозореца, преди да бъдат отведени към килиите. В действителност дните на инквицизии и екзекуции отминали, когато мостът бил изграден, и по-често килиите били окупирани от дребни престъпници. Освен това не можело да се види много от вътрешната страна на моста заради каменните решетки, покриващи прозорците. (изт. Wikipedia).

Мостът на въздишките (Ponte dei Sospiri), Венеция

Всъщност мостът е по-скоро "топла връзка" между двете сгради и няма вид на типичен мост. Има легенда, според която, ако двама влюбени се целунат, минавайки с гондола под Моста на въздишките, ще останат заедно завинаги... Маркетингов трик, ако питате мен. Не че не вярвам в такива неща понякога, но точно за Моста на въздишките... Вече знаете от къде идва името на моста и че не може да става дума за романтика и любов при него. Ние намерихме едно метално мостче, където заключихме катинарче с нашите имена. Ако минавате по мост Cavagnis, поздравете нашето катинарче от нас. :)

Информация за работно време и билети за Двореца на доджиите можете да откриете на сайта тук. 

Символи на Венеция са венецианските маски, венециански лъв, гондолите, стъкълце мурано, затова и купихме такива сувенири за спомен от там.

Венецианска маска и гондоли във Венеция

Ето и филмче, показващо нашите преживявания във Венеция:

Когато и да отидете във Венеция и с когото и да сте - не забравяйте да се забавлявате! Върнете се и Вие с прекрасни спомени! До нови срещи!